Те имат най-различни имена.
Разпръскват се по белите ми листи.
Приличат си по свойта тишина.
По чувствата... И всичките им липси.
Вечерните ми съ́лзи са жени.
От имената им съм го разбрала.
Любов, Умора, Самота... Боли
различно всяка, дето съм проляла.
Вечерните ми съ́лзи са добри.
Тъгата им и мен опитоми ме.
Защо обаче спомням си ”преди”,
а нямам спомен как е моето име? ...