Вечерните ми сълзи
Те имат най-различни имена.
Разпръскват се по белите ми листи.
Приличат си по свойта тишина.
По чувствата... И всичките им липси.
Вечерните ми съ́лзи са жени.
От имената им съм го разбрала.
Любов, Умора, Самота... Боли
различно всяка, дето съм проляла.
Вечерните ми съ́лзи са добри.
Тъгата им и мен опитоми ме.
Защо обаче спомням си ”преди”,
а нямам спомен как е моето име?
И като тях се кръстих... с имена,
които ми отиват на тъгата.
(Вечерните ми съ́лзи затова
ме помнят повече от мен самата.)
Те знаят всички мои цветове,
но идват само щом съм тъжно-сива.
Разливат се по моето лице
за да напомнят, че не съм щастлива.
Вечерните ми съ́лзи нямат глас,
но всяка цял един живот побира.
И после, неразбрана... без компас,
изгубена по пътя си... умира.
© Павлина Соколова All rights reserved.
