Вечерно
Застилам леглото
и слагам двете стари възглавници
пълни със спомени
и със солта от сълзи изплакани.
Аз и нощта сме верни приятели.
Тя ме забавлява със сънища,
а аз й оставям мечтите...
и чаша вино недопито,
първа целувка забодена в сърцето,
една изстрадана раздяла...
Споделям с нея самотата
закачена на крехкото ми рамо -
родена от несбъднати срещи.
Застилам леглото
и слагам двете стари възглавници,
пълни със спомени
и с онзи омайващ дъх на любов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
