11 февр. 2018 г., 00:39  

Вечерно

571 3 5

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници

пълни със спомени

и със солта от сълзи изплакани.

Аз и нощта сме верни приятели.

Тя ме забавлява със сънища,

а аз й оставям мечтите...

и чаша вино недопито,

първа целувка забодена в сърцето,

една изстрадана раздяла...

Споделям с нея самотата 

закачена на крехкото ми рамо -

родена от несбъднати срещи.

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници,

пълни със спомени

и с онзи омайващ дъх на любов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Слава Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...