Feb 11, 2018, 12:39 AM  

Вечерно 

  Poetry » Love
408 3 5

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници

пълни със спомени

и със солта от сълзи изплакани.

Аз и нощта сме верни приятели.

Тя ме забавлява със сънища,

а аз й оставям мечтите...

и чаша вино недопито,

първа целувка забодена в сърцето,

една изстрадана раздяла...

Споделям с нея самотата 

закачена на крехкото ми рамо -

родена от несбъднати срещи.

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници,

пълни със спомени

и с онзи омайващ дъх на любов

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??