11.02.2018 г., 0:39 ч.  

Вечерно 

  Поезия » Любовна
409 3 5

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници

пълни със спомени

и със солта от сълзи изплакани.

Аз и нощта сме верни приятели.

Тя ме забавлява със сънища,

а аз й оставям мечтите...

и чаша вино недопито,

първа целувка забодена в сърцето,

една изстрадана раздяла...

Споделям с нея самотата 

закачена на крехкото ми рамо -

родена от несбъднати срещи.

Застилам леглото

и слагам двете стари възглавници,

пълни със спомени

и с онзи омайващ дъх на любов

© Слава Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??