Вечерно
Застилам леглото
и слагам двете стари възглавници
пълни със спомени
и със солта от сълзи изплакани.
Аз и нощта сме верни приятели.
Тя ме забавлява със сънища,
а аз й оставям мечтите...
и чаша вино недопито,
първа целувка забодена в сърцето,
една изстрадана раздяла...
Споделям с нея самотата
закачена на крехкото ми рамо -
родена от несбъднати срещи.
Застилам леглото
и слагам двете стари възглавници,
пълни със спомени
и с онзи омайващ дъх на любов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слава Костадинова Всички права запазени
