ВЕЧЕРНЯ ЗА ПРОШКА

Денят се свърши някак изведнъж.

Преди да е дошъл, и си отиде.

Ще се залутам в есенния дъжд –

неясен силует, почти невидим.

Без име. ЕГН. И без адрес.

Нарамил само дрехата си връхна.

Благодаря ти, Боже, че и днес

успях въртопче въздух да си вдъхна.

Че бяха с мене хората добри.

И в шепата ти щедър бе черпака.

И твоята десница ме смири,

преди ръка да вдигна на глупака.

Че тази нощ ще спя като дете,

изкъпано във бабино корито! –

което друго от света не ще,

освен да сее – и да жъне жито.

Полезно изкопаемо от век,

невписан в безпристрастните анали,

аз вече знам, че Ти си жив човек! –

дошъл със мен за живите да жали.

Аз лошото на този свят простих.

И си редя молитвата среднощна –

благодаря! – дори за този стих,

със който дадох – и ти искам прошка.