Вечерня за прошка
ВЕЧЕРНЯ ЗА ПРОШКА
Денят се свърши някак изведнъж.
Преди да е дошъл, и си отиде.
Ще се залутам в есенния дъжд –
неясен силует, почти невидим.
Без име. ЕГН. И без адрес.
Нарамил само дрехата си връхна.
Благодаря ти, Боже, че и днес
успях въртопче въздух да си вдъхна.
Че бяха с мене хората добри.
И в шепата ти щедър бе черпака.
И твоята десница ме смири,
преди ръка да вдигна на глупака.
Че тази нощ ще спя като дете,
изкъпано във бабино корито! –
което друго от света не ще,
освен да сее – и да жъне жито.
Полезно изкопаемо от век,
невписан в безпристрастните анали,
аз вече знам, че Ти си жив човек! –
дошъл със мен за живите да жали.
Аз лошото на този свят простих.
И си редя молитвата среднощна –
благодаря! – дори за този стих,
със който дадох – и ти искам прошка.
© Валери Станков All rights reserved.
