10 февр. 2008 г., 20:55

вечеря

1.7K 0 0
Гледам те във ресторанта,
ти наливаше си фанта
и за цвят червено вино
от не знам коя година.

Вдигна поглед ти към мене,
тежък поглед - като бреме.
Аз обаче взор не свалям:
правя се на мъжка дама.

А компаниите наши
пак надигат пълни чаши.
Кой ли нас ни забелязва,
всеки, гледам, се отрязва.

Искам с тебе да си тръгна,
със крака да те обгърна!
Нека време да не губим,
а да ходим да се любим!


Ставай де, защо се бавим?
После ний ще се представим.
През цигарената пауза
ще ти кажа как се казвам.

Хайде, сваляй си сакото...
да де, първо е палтото.
Май изцапах те с червило,
лесно знам, че се измива.

Боже, само как целуваш
и ума ми тъй погубваш!
Да се влюбя като хипи...
чак на майка ми от дните.

Покани ме пак на среща!
Тази връзка е гореща.
После - пак във ресторанта
аз ще пия вино, ти пък фанта.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Чедомирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...