Гледам те във ресторанта,
ти наливаше си фанта
и за цвят червено вино
от не знам коя година.
Вдигна поглед ти към мене,
тежък поглед - като бреме.
Аз обаче взор не свалям:
правя се на мъжка дама.
А компаниите наши
пак надигат пълни чаши.
Кой ли нас ни забелязва,
всеки, гледам, се отрязва. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse