Гледам те във ресторанта,
ти наливаше си фанта
и за цвят червено вино
от не знам коя година.
Вдигна поглед ти към мене,
тежък поглед - като бреме.
Аз обаче взор не свалям:
правя се на мъжка дама.
А компаниите наши
пак надигат пълни чаши.
Кой ли нас ни забелязва,
всеки, гледам, се отрязва. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up