2 февр. 2014 г., 17:47

Вечеря на свещи

610 0 2

Червени устни, тънкостенна чаша...

Отпивам бавно охладена страст.

Горчиво вино - тази нощ е наша

и ти не бързаш... и не бързам аз.

 

Горящи свещи, разтопени чувства.

Играем с огъня като деца.

Дано да се разминем с изгорени пръсти,

по-лесно заздравяват от разбитите сърца.

 

Ще ставам вече - празна ми е чашата.

Опих се много от това желание.

Залитам - хващаш ме и ми поднасяш

десерта - дълго чакано признание.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Донка Колева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...