Червени устни, тънкостенна чаша...
Отпивам бавно охладена страст.
Горчиво вино - тази нощ е наша
и ти не бързаш... и не бързам аз.
Горящи свещи, разтопени чувства.
Играем с огъня като деца.
Дано да се разминем с изгорени пръсти,
по-лесно заздравяват от разбитите сърца.
Ще ставам вече - празна ми е чашата.
Опих се много от това желание.
Залитам - хващаш ме и ми поднасяш
десерта - дълго чакано признание.
© Донка Колева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
