Червени устни, тънкостенна чаша...
Отпивам бавно охладена страст.
Горчиво вино - тази нощ е наша
и ти не бързаш... и не бързам аз.
Горящи свещи, разтопени чувства.
Играем с огъня като деца.
Дано да се разминем с изгорени пръсти,
по-лесно заздравяват от разбитите сърца.
Ще ставам вече - празна ми е чашата.
Опих се много от това желание.
Залитам - хващаш ме и ми поднасяш
десерта - дълго чакано признание.
© Донка Колева Всички права запазени