15 июн. 2008 г., 14:23

Вечна болка

997 0 1
Със стрела пронизан бях в сърцето,
със надежда гледах към небето.
Моята любима ме остави сам
как ще живея от тук нататък, не знам.
Всичко беше розово за мен,
но когато тя ме изостави от мрака бях пленен.
Нищо няма смисъл вече,
когато ти си надалече.
А когато бе до мен,
се намирах в рая нощ и ден.
Млад съм още, но уви,
ти сърцето ми за вечни времена разби.
Вечна болка ще изпитвам
и се надявам един ден късметът да ми се усмихне
и мойта болка да утихне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Куни Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...