15.06.2008 г., 14:23

Вечна болка

987 0 1
Със стрела пронизан бях в сърцето,
със надежда гледах към небето.
Моята любима ме остави сам
как ще живея от тук нататък, не знам.
Всичко беше розово за мен,
но когато тя ме изостави от мрака бях пленен.
Нищо няма смисъл вече,
когато ти си надалече.
А когато бе до мен,
се намирах в рая нощ и ден.
Млад съм още, но уви,
ти сърцето ми за вечни времена разби.
Вечна болка ще изпитвам
и се надявам един ден късметът да ми се усмихне
и мойта болка да утихне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куни Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...