30 янв. 2007 г., 00:44

Вечна част от този свят

752 0 2

Живота бавно ще оттегли

от мене цветния воал.

Аз скоро ще съм само сянка-

без цвят,без плът,без никаква цена.

Аз скоро ще изчезна в мрак отчаян

сред диви мисли и мечти

и всичко ще се струпа върху мене-

отчаяние и воля,и сълзи...

И мойта сянка ще се вее

по клоните на някой храст

и всеки пътник ще заплюе

парцала сив-без никаква цена.

Но ако някой се поспре или се върне

да види що е туй върху пръстта,

ще го повдигне и ще се усети,

че това е моята душа.

Душата ми ще продължава да пътува,

за да повдигне своята цена,

и някога от сива сянка

ще се превърне във безценна

               вечна част от този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човек има и лоши моменти в живота си. Аз досега съм ги преодолявала, но понякога и те са извор на вдъхновение.
    Извинявай...
    И благодаря
  • Чудесен стих, Галя!!! Но защо такъв негативизъм? Я се стегни и усмихни!!! Поздрави!!!

    п.с. И другия път по-оптимистично, чееее...
    Това на шега. Успех и усмивка!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...