Jan 30, 2007, 12:44 AM

Вечна част от този свят

  Poetry
744 0 2

Живота бавно ще оттегли

от мене цветния воал.

Аз скоро ще съм само сянка-

без цвят,без плът,без никаква цена.

Аз скоро ще изчезна в мрак отчаян

сред диви мисли и мечти

и всичко ще се струпа върху мене-

отчаяние и воля,и сълзи...

И мойта сянка ще се вее

по клоните на някой храст

и всеки пътник ще заплюе

парцала сив-без никаква цена.

Но ако някой се поспре или се върне

да види що е туй върху пръстта,

ще го повдигне и ще се усети,

че това е моята душа.

Душата ми ще продължава да пътува,

за да повдигне своята цена,

и някога от сива сянка

ще се превърне във безценна

               вечна част от този свят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човек има и лоши моменти в живота си. Аз досега съм ги преодолявала, но понякога и те са извор на вдъхновение.
    Извинявай...
    И благодаря
  • Чудесен стих, Галя!!! Но защо такъв негативизъм? Я се стегни и усмихни!!! Поздрави!!!

    п.с. И другия път по-оптимистично, чееее...
    Това на шега. Успех и усмивка!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...