1 июл. 2024 г., 17:22

Вечна е любовта 

  Поэзия
242 1 1

 

Беше топъл юлски ден
ти застана тук пред мен. 
Носеше букет с цветя, 
ликуваше мойта душа. 

 

Свенливо букета приех
и лицето си аз криех.
Изминаха много години, 
до мен си като на младини. 

 

Държиш пак мойта ръка,
ликува мойта душа. 
Пак сме двама като тогава, 
любовта ни не е в забрава. 

 

Като едно туптят две сърца,
познали че вечна е любовта. 

© Людмила Данова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Сонет за среща или за раздяла »

16 место

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??