Вечна е любовта
Беше топъл юлски ден
ти застана тук пред мен.
Носеше букет с цветя,
ликуваше мойта душа.
Свенливо букета приех
и лицето си аз криех.
Изминаха много години,
до мен си като на младини.
Държиш пак мойта ръка,
ликува мойта душа.
Пак сме двама като тогава,
любовта ни не е в забрава.
Като едно туптят две сърца,
познали че вечна е любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Данова Всички права запазени
