Вечна е любовта

1.07.2024 г., 17:22 ч.

Поезия

217 1 1

Беше топъл юлски ден
ти застана тук пред мен.
Носеше букет с цветя,
ликуваше мойта душа.

Свенливо букета приех
и лицето си аз криех.
Изминаха много години,
до мен си като на младини.

Държиш пак мойта ръка,
ликува мойта душа.
Пак сме двама като тогава,
любовта ни не е в забрава.

Като едно туптят две сърца,
познали че вечна е любовта.

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.