Беше топъл юлски ден
ти застана тук пред мен.
Носеше букет с цветя,
ликуваше мойта душа.
Свенливо букета приех
и лицето си аз криех.
Изминаха много години,
до мен си като на младини.
Държиш пак мойта ръка,
ликува мойта душа.
Пак сме двама като тогава,
любовта ни не е в забрава.
Като едно туптят две сърца,
познали че вечна е любовта.
© Людмила Данова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
