Обичам те, Мирослава, на сърце си ми
и не зная какво да правя.
Жени красиви много, но сърцето за теб ме
кара да копнея.
И пак ме връща в спомените за теб, тежко ми е
на душата, самотата за теб ме кара да мечтая.
Прекрасна беше ти, но за сърцето няма пречки,
в него като снимка вечна ти остана.
Чувствата за теб вечни ще останат,
само в спомените си с теб ще бъда.
С' спомените ще живея,
каква жена прекрасна продължавам да обичам.