Вечна лудост

Обичам те, Мирослава, на сърце си ми

и не зная какво да  правя.

Жени красиви много, но сърцето за теб ме

кара да копнея.

И пак ме връща в спомените за теб, тежко ми е

на душата, самотата за теб ме кара да мечтая.

Прекрасна беше ти, но за  сърцето няма пречки,

в него като снимка вечна ти остана.

Чувствата за теб вечни ще останат,

само в спомените си с  теб ще бъда.

С' спомените ще живея,

каква жена прекрасна продължавам да обичам.