11 мая 2007 г., 21:45

вечна приятелка

1.2K 0 1
отново закъснявам
отново измислям поредното тъпо извинение
отново се скарваме
отново нямам сила да кажа истината
колкото и да се опитвам не мога
как да ти кажа че съм болна
болна от любов към теб
и аз просто се страхувам до го покажа
страх ме е да те гледам
защото знам че моите очи  никога не лъжат
не искам да те загубя
затова предпочитам да съм твоята вечна приятелка
завинаги

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила, има отчаяние в редовете ти. Недей! Животът ще ти донесе колкото несбъднати мечти, толкова и красиви и незабравими мигове! Иначе стихът ти е изпълнен с истина. Само малко трябва да се бутне и ще стане невероятен! Поздрави

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...