11.05.2007 г., 21:45

вечна приятелка

1.2K 0 1
отново закъснявам
отново измислям поредното тъпо извинение
отново се скарваме
отново нямам сила да кажа истината
колкото и да се опитвам не мога
как да ти кажа че съм болна
болна от любов към теб
и аз просто се страхувам до го покажа
страх ме е да те гледам
защото знам че моите очи  никога не лъжат
не искам да те загубя
затова предпочитам да съм твоята вечна приятелка
завинаги

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мила, има отчаяние в редовете ти. Недей! Животът ще ти донесе колкото несбъднати мечти, толкова и красиви и незабравими мигове! Иначе стихът ти е изпълнен с истина. Само малко трябва да се бутне и ще стане невероятен! Поздрави

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....