11 may 2007, 21:45

вечна приятелка

Poesía

1.2K 0 1

отново закъснявам
отново измислям поредното тъпо извинение
отново се скарваме
отново нямам сила да кажа истината
колкото и да се опитвам не мога
как да ти кажа че съм болна
болна от любов към теб
и аз просто се страхувам до го покажа
страх ме е да те гледам
защото знам че моите очи никога не лъжат
не искам да те загубя
затова предпочитам да съм твоята вечна приятелка
завинаги

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

brunetkata_ (Хриси Димитрова)

Мила, има отчаяние в редовете ти. Недей! Животът ще ти донесе колкото несбъднати мечти, толкова и красиви и незабравими мигове! Иначе стихът ти е изпълнен с истина. Само малко трябва да се бутне и ще стане невероятен! Поздрави

2007-05-11T23:19:11+03:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0