11 may 2007, 21:45

вечна приятелка

Poesía

1.2K 0 1

отново закъснявам
отново измислям поредното тъпо извинение
отново се скарваме
отново нямам сила да кажа истината
колкото и да се опитвам не мога
как да ти кажа че съм болна
болна от любов към теб
и аз просто се страхувам до го покажа
страх ме е да те гледам
защото знам че моите очи никога не лъжат
не искам да те загубя
затова предпочитам да съм твоята вечна приятелка
завинаги

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

brunetkata_ (Хриси Димитрова)

Мила, има отчаяние в редовете ти. Недей! Животът ще ти донесе колкото несбъднати мечти, толкова и красиви и незабравими мигове! Иначе стихът ти е изпълнен с истина. Само малко трябва да се бутне и ще стане невероятен! Поздрави

2007-05-11T23:19:11+03:00

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0