тюркоаз (Мариола Томова)
3 940

21 авг. 2010 г., 14:04

Вечна сълза

Поэзия » Другая

682 0 1

И колкото години да текат,

безтебието е оловно тежко -

надвиснало над мен като стрела,

с върха си остър, жежък...

И гони зла, вечна самота,

осъжда ме със вечни мисли:

Къде се скита мама, една

незараснала рана остана...

И чувам майчина песен от всеки звук,

и тръгвам след всяко камъче катурнато,

след всеки полегнал нежен стрък,

видяла те в усмивка на цвете разцъфнало...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поэзия 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬