Вечна сълза

21 ago 2010, 14:04

Poesía » Otra

492 0 1

И колкото години да текат,

безтебието е оловно тежко -

надвиснало над мен като стрела,

с върха си остър, жежък...

И гони зла, вечна самота,

осъжда ме със вечни мисли:

Къде се скита мама, една

незараснала рана остана...

И чувам майчина песен от всеки звук,

и тръгвам след всяко камъче катурнато,

след всеки полегнал нежен стрък,

видяла те в усмивка на цвете разцъфнало...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.