13 мар. 2012 г., 09:30

Вечната звезда

611 0 0

Каква е тая буца във гърдите,
която моя сън краде в нощта?
Какви са тия сълзи във очите,
че ми се вижда толкоз сив и зъл света?
Къде отиде вярата, мечтите?
Защо изчезна в тоя океан,
залял ми нощите, смеха и дните,
отнел ми силата да чакам пролетта?
Каква са тези зими и стихии,
смразили в мен, до лудост чак, кръвта?
Защо така самотни с тебе ние
се скитаме там, нейде по света?
С една усмивка вместо да ме сгрееш,
целувка топла аз да ти даря
и руйно вино после да налеем,
за теб от обич да се просълзя...
и на инат на тях, напук на всички,
ръцете свои вместо да държим,
сега, тъй както прелетните птички,
по собствен път далечен с теб летим
и вече никога не ще се ние сетим
за тез'- отминалите, само наши дни,
една звезда единствено ще свети -
навеки споменът за нас, за "Аз и ти".
Да не забравиш ти, че винаги ще има
там някъде, в огромния ни свят,
човек, готов да жертва все що има
за теб - единствен мост над пропастта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любимата Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...