11 нояб. 2008 г., 08:36

Вечният ерген

1K 0 14
 

ВЕЧНИЯТ ЕРГЕН

 

Всеки пита, друже верни,

защо още съм ерген,

като казвам, че отдавна

от любов съм заслепен.

 

Любовта ми, братко мили,

състои се в това,

че обичам до полуда

всички дами по света.

 

Я кажи ми ти, авере,

що да сторя аз сега,

дали на сляпо да се женя,

или да карам все така?

 

Защо не дава наш'та вяра

на такива като мен,

весело да си живеят

сред красив, голям харем?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Шкафче,измислил си го друже.Каква женитба те гони?Ами после...?
  • Ха-Ха!!!!Забавление!
  • Пъъъък, ако сложиш и козлетата
    и двора, дето Веси в стих опИса,
    как да не желая мъж-левент, аз клетата,
    ама пък... мен дали той ще поиска?
    Ииии, кат чувам за харем мераците,
    дето ги без срама тук реди,
    ще си помисля аз, горкичката,
    на коя мома рога ще слага до зори?
    Хехехе, така се смея, че дъх нямам вече!
    Ех, шкафче, шкафчееее...!
  • От всички дами любовта вземи, а твоята на една подари. Че след пролет, лято , есен...зима идва даже за живот чудесен...Поздрави!
  • Аз искам, но религията не дава, иначе не се дърпам!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...