11.11.2008 г., 8:36

Вечният ерген

1K 0 14
 

ВЕЧНИЯТ ЕРГЕН

 

Всеки пита, друже верни,

защо още съм ерген,

като казвам, че отдавна

от любов съм заслепен.

 

Любовта ми, братко мили,

състои се в това,

че обичам до полуда

всички дами по света.

 

Я кажи ми ти, авере,

що да сторя аз сега,

дали на сляпо да се женя,

или да карам все така?

 

Защо не дава наш'та вяра

на такива като мен,

весело да си живеят

сред красив, голям харем?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Шкафче,измислил си го друже.Каква женитба те гони?Ами после...?
  • Ха-Ха!!!!Забавление!
  • Пъъъък, ако сложиш и козлетата
    и двора, дето Веси в стих опИса,
    как да не желая мъж-левент, аз клетата,
    ама пък... мен дали той ще поиска?
    Ииии, кат чувам за харем мераците,
    дето ги без срама тук реди,
    ще си помисля аз, горкичката,
    на коя мома рога ще слага до зори?
    Хехехе, така се смея, че дъх нямам вече!
    Ех, шкафче, шкафчееее...!
  • От всички дами любовта вземи, а твоята на една подари. Че след пролет, лято , есен...зима идва даже за живот чудесен...Поздрави!
  • Аз искам, но религията не дава, иначе не се дърпам!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...