Вечно сама!
В погледа ми диша тишината,
събрала празните ми делници,
безмълвен останал е гласът ми,
пресипнал дори и в мислите ми.
В черен цвят обличам нощите си
и самотата всяка вечер ме целува.
Насън с изстинали пръсти ровя
в пустите си дни за капка топлина.
Пак лятото ще е дъждовно – в очите ми!
Както бяха и пролетта и зимата ми.
И ще дишам изпарения от сълзите си.
И ще преглъщам начупени мечтите.
И пак съм сама, а ми е много студено и
усещам как тъгата се пропива в живота ми.
В дните си жестоко самотни осъзнах, че
навярно родена съм, за да бъда вечно сама!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дияна Все права защищены
