27 июл. 2011 г., 11:07

Вечно сама! 

  Поэзия » Любовная
837 0 7

В погледа ми диша тишината,

събрала празните ми делници,

безмълвен останал е гласът ми,

пресипнал дори и в мислите ми.

 

В черен цвят обличам нощите си

и самотата всяка вечер ме целува.

Насън с изстинали пръсти  ровя

в пустите си дни за капка топлина.

 

Пак лятото ще е дъждовно – в очите ми!

Както бяха и пролетта и зимата ми.

И ще дишам изпарения от сълзите си.

И ще преглъщам начупени мечтите.

 

И пак съм сама, а ми е много студено и

усещам как тъгата се пропива в живота ми.

В дните си жестоко самотни осъзнах, че

навярно родена съм, за да бъда вечно сама!

© Дияна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав стих, може би малка нотка на надежда е което ми липсва но все пак в такъв период си била сигурно
  • Благодаря ви за коментарите,
    Жени и Ники, прави сте, но понякога минава време докато го разберем
    Нина и Ели, благодаря ви
    Хубавка благодаря за съвета, наистина е така
    Лили, благодаря, поздрави на адашката :P
    Ванина, дано имаш право, благодаря и на теб

  • Красиво е! Не си сама Понякога съдбата изпразва шепите ни за да ни дари с нещо по-хубаво. Не спирай да вярваш и ще намериш щастието.
  • И аз съм с теб! Имам внучка Диана,която много харесва сърцето, което и ти си сложила вместо снимка!
  • Не си!!!
  • С Жени
  • Никой не е роден, да бъде сам...
Предложения
: ??:??