Вечно сама!
В погледа ми диша тишината,
събрала празните ми делници,
безмълвен останал е гласът ми,
пресипнал дори и в мислите ми.
В черен цвят обличам нощите си
и самотата всяка вечер ме целува.
Насън с изстинали пръсти ровя
в пустите си дни за капка топлина.
Пак лятото ще е дъждовно – в очите ми!
Както бяха и пролетта и зимата ми.
И ще дишам изпарения от сълзите си.
И ще преглъщам начупени мечтите.
И пак съм сама, а ми е много студено и
усещам как тъгата се пропива в живота ми.
В дните си жестоко самотни осъзнах, че
навярно родена съм, за да бъда вечно сама!
© Дияна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хубав стих, може би малка нотка на надежда е което ми липсва но все пак в такъв период си била сигурно
-
Благодаря ви за коментарите,
Жени и Ники, прави сте, но понякога минава време докато го разберем
Нина и Ели, благодаря ви
Хубавка благодаря за съвета, наистина е така
Лили, благодаря, поздрави на адашката :P
Ванина, дано имаш право, благодаря и на теб
-
Красиво е! Не си сама Понякога съдбата изпразва шепите ни за да ни дари с нещо по-хубаво. Не спирай да вярваш и ще намериш щастието.
-
И аз съм с теб! Имам внучка Диана,която много харесва сърцето, което и ти си сложила вместо снимка!
-
Не си!!!
-
С Жени
-
Никой не е роден, да бъде сам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
