Вечно сама!
В погледа ми диша тишината,
събрала празните ми делници,
безмълвен останал е гласът ми,
пресипнал дори и в мислите ми.
В черен цвят обличам нощите си
и самотата всяка вечер ме целува.
Насън с изстинали пръсти ровя
в пустите си дни за капка топлина.
Пак лятото ще е дъждовно – в очите ми!
Както бяха и пролетта и зимата ми.
И ще дишам изпарения от сълзите си.
И ще преглъщам начупени мечтите.
И пак съм сама, а ми е много студено и
усещам как тъгата се пропива в живота ми.
В дните си жестоко самотни осъзнах, че
навярно родена съм, за да бъда вечно сама!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дияна Todos los derechos reservados
