Вечност
990
0
0
Защото в теб потъвам сутрин,
в очите ти, очакващи съня да ме напусне
и ме обгръщаш във зелена ведрина!
Защото в теб се сгушвам вечер
след бури, ветрове и прашни срещи,
в ръцете ти - гнездо от топлина!
Гневът ми, лумнал огън бурен,
поглъщаш, потушаваш във мълчание
и ми носиш тиха, тиха светлина!
Във горест пак си там, насреща,
към вярата ме връщаш безусловно,
даряваш ме с душевна тишина!
Когато смях звъни от мене,
в милион кристали го превръщаш,
пръскаш го и даваш на света!
Днес „Обичам те” не стига,
защото, казват, е до време Любовта!
Бъди до мен във Вечността!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Екатерина Димитрова Все права защищены
