Защото в теб потъвам  сутрин,

в очите ти, очакващи съня да ме напусне

и ме обгръщаш във зелена  ведрина!

Защото  в теб се сгушвам вечер

след  бури,  ветрове и прашни срещи,

в  ръцете ти - гнездо от топлина!

Гневът ми, лумнал огън бурен,

поглъщаш,  потушаваш във мълчание

и ми носиш тиха, тиха  светлина!

Във  горест пак си там, насреща,

към вярата  ме връщаш безусловно,

даряваш ме с душевна тишина!

Когато  смях звъни от мене,

в милион кристали го превръщаш,

пръскаш го и даваш на света!

Днес  „Обичам те” не стига,

защото, казват, е до време Любовта!

Бъди до мен във Вечността!