21 июн. 2010 г., 16:02

Вечност 

  Поэзия » Философская
688 0 2
Вечни са
животът и земята,
звездите и небето,
космическите ветрове...
Вечни са
безкрайната пустиня,
през която някой ден ще мина;
времето, което ни зове!
Но защо
след толкова години
пак звездите мамят ме за път...
и така неистово блестят ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Предложения
: ??:??