Тези планини и долини,
безбрежни океани
и лазурни морета,
това синьо небе -
те са непрèходни.
Имало ги е
преди хиляди години,
има ги сега
и винаги ще бъдат!
А ние, хората... хората
сме толкова жалки и смешни
в своите напъни
да трупаме и богатеем,
като че ли вечно ще живеем.
Забравяме да се обичаме,
забравяме да се усмихваме,
все с някого спорим,
все нанякъде тичаме...
живеем в робство на тялото.
А Душата...
на нея не ù трябват
лъскави возила
и къщи палати,
тя не се нуждае
от хиляди ограничения
за да полети - трябва ù нежност,
усмивка ù трябва
и приятелство,
някой радостта и болката
с нея да сподели,
да танцува нейния танц
и със нея да полети...