18 апр. 2014 г., 22:52

Вечност

903 0 6

ВЕЧНОСТ

 

Докосвай ме...

Обичам нежната магия на ръцете ти,

обичам топлите отблясъци в очите ти,

обичам ласката в гласа...

 

Да полетим...

Отново ще ти подаря мечтите си,

ще ти разкажа приказка с косите си,

ще срещнем чудеса...

 

И в пъстрото надбягване със времето,

напук на болката и бремето,

пак ще изваем красота...

 

От извора на нежността ще пием,

неземни, светли тайнства ще открием

и ще се слеем с вечността...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Санвали! Светло Възкресение пожелавам и аз!
  • Много нежна, любовна лирика...

    Поздрав, Йорданка!

    Хубави великденски празници!
  • Благодаря, Ена! Весели празници!
  • Присъединявам се към написаното от Младен!
    Страхотен ритъм, много ми хареса!
    Много красив стих!!!
    Светло Възкресение, Йорданка!
  • Благодаря, Младен! Истинските неща се разпознават с трепета на душата... Светло Възкресение пожелавам и аз!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...