Вечност

24 апр. 2014 г., 18:12

Поэзия » Философская

447 0 2

ВЕЧНОСТ

Когато любовта умира,

не може нищо да я спре.

Самата тя е пожелала

това и значи ще умре.

Тогава слънцето е черно.

Тогава мракът е червен.

Тогава пепелта е жива,

а огънят е умъртвен.

Тогава нищо няма смисъл.

Тогава всичко е мъгла.

Тогава няма вече полет,

защото няма и крила.

И нищо друго не остава,

освен – до нейното легло

за малко само да приседна,

с покорно сведено чело.

А след това да си отида –

в червения, безмислен мрак.

С един копнеж, с една искрица,

с една надеждица все пак:

че някога, че след години,

че даже и от оня свят,

отново тя ще ме повика

във своя вечен кръговрат...

mira-radi (Христина Радомирова)

2014-04-29T18:33:03+03:00

Толкова много емоция!!! Невероятен си!
Самодива (Вики)

2014-04-29T13:59:20+03:00

Не вярвам, че любов умира -
не може вечност да умре.
Понякога в сърцето спира,
друг път - в очите на дете,
но винаги остава жива,
дори да е далеч от нас.
Една владетелка красива,
със своя, суверенна власт...

Поздрави!