VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
24.04.2014 г., 18:12 ч.

Вечност 

  Поезия » Философска
392 0 2

ВЕЧНОСТ

 

 

Когато любовта умира,

                     не може нищо да я спре.

Самата тя е пожелала

                     това и значи ще умре.

Тогава слънцето е черно.

                     Тогава мракът е червен.

Тогава пепелта е жива,

                      а огънят е умъртвен.

Тогава нищо няма смисъл.

                      Тогава всичко е мъгла.

Тогава няма вече полет,

                       защото няма и крила.

И нищо друго не остава,

                       освен – до нейното легло

за малко само да приседна,

                       с покорно сведено чело.

А след това да си отида –

                       в червения, безмислен мрак.

С един копнеж, с една искрица,

                       с една надеждица все пак:

че някога, че след години,

                       че даже и от оня свят,

отново тя ще ме повика

                       във своя вечен кръговрат...

© Чавдар Тепешанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова много емоция!!! Невероятен си!
  • Не вярвам, че любов умира -
    не може вечност да умре.
    Понякога в сърцето спира,
    друг път - в очите на дете,
    но винаги остава жива,
    дори да е далеч от нас.
    Една владетелка красива,
    със своя, суверенна власт...

    Поздрави!
Предложения
: ??:??