Вечност
ВЕЧНОСТ
Когато любовта умира,
не може нищо да я спре.
Самата тя е пожелала
това и значи ще умре.
Тогава слънцето е черно.
Тогава мракът е червен.
Тогава пепелта е жива,
а огънят е умъртвен.
Тогава нищо няма смисъл.
Тогава всичко е мъгла.
Тогава няма вече полет,
защото няма и крила.
И нищо друго не остава,
освен – до нейното легло
за малко само да приседна,
с покорно сведено чело.
А след това да си отида –
в червения, безмислен мрак.
С един копнеж, с една искрица,
с една надеждица все пак:
че някога, че след години,
че даже и от оня свят,
отново тя ще ме повика
във своя вечен кръговрат...
© Чавдар Тепешанов All rights reserved.
