Вселената шептеше, че завинаги ще остане.
Светът - че ще побърза и ще се върти безспир.
Завинаги, докато живота ми отмине.
Шептяха ми те и вярвах в тази красива илюзия.
Вярвах и живеех в този сън, в този блян.
Вчера се събудих и видях как времето спира!
Видях как се разпада този Свят и черна дупка поглъща моята Вселена...
Спрях. Срещу вятъра шептях.
От молби загубих глас.
Загубих Света!
Без глас моля се за съня, ала вече няма нощ.
Не чувам шепот. ...