Вечност, превърната в безвремие

28 февр. 2013 г., 14:04

Поэзия » Гражданская

528 0 6

на самозапалилите се

в протестите българи

Годините на прехода бледнеят като спомен!

Наместо демокрация – изгубихме мечтите си!

Страната ни, ограбена, е вече дом поломен,

във който неусетно изтляват младините ни!

Съдбата ни решават, без никой да ни пита!

По-често ни оставят без път, на кръстопът!

Чак идва ти да драснеш сам клечката с кибрита –

в неистовия пламък бедите да горят!

Че тъжен е плачът на бедните през зимата,

където още къщите строят ги със кирпичи,

където чезнат болни и здрави в недоимъка,

където със каручките надбягват се москвичи...

Във митинги и стачки народът закали се,

но още си остава най-жертваното племе –

безхлебен, безработен, сред дългове топи се:

не преход, ами вечност, превърната в безвремие!

rumiana (Румяна )

2013-03-01T06:36:44+02:00

Съпричастна съм.Болката гори във всички ни!
voda (Елица Ангелова)

2013-03-01T00:02:40+02:00

Актуално, смело и с много болка.
Поздравления!
странница (Сеси)

2013-02-28T22:05:53+02:00

"Във митинги и стачки народът закали се, но още си остава най-жертваното племе" - за жалост! Поздравявам те за силното стихотворение!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2013-02-28T18:47:27+02:00

За смелите и саможертвите!!!Поздрав!
Eia (Росица Танчева)

2013-02-28T15:27:10+02:00

"...не преход, ами вечност, превърната в безвремие!"
!!!
rajsun (Райчо Русев)

2013-02-28T14:54:04+02:00

"...Моят народ не ровеше в кофите.
Не, това не е моят народ..." - прочетено(((