Вечност, превърната в безвремие
на самозапалилите се
в протестите българи
Годините на прехода бледнеят като спомен!
Наместо демокрация – изгубихме мечтите си!
Страната ни, ограбена, е вече дом поломен,
във който неусетно изтляват младините ни!
Съдбата ни решават, без никой да ни пита!
По-често ни оставят без път, на кръстопът!
Чак идва ти да драснеш сам клечката с кибрита –
в неистовия пламък бедите да горят!
Че тъжен е плачът на бедните през зимата,
където още къщите строят ги със кирпичи,
където чезнат болни и здрави в недоимъка,
където със каручките надбягват се москвичи...
Във митинги и стачки народът закали се,
но още си остава най-жертваното племе –
безхлебен, безработен, сред дългове топи се:
не преход, ами вечност, превърната в безвремие!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
