Вечност с Гуиневир

Колко е тъжно и тичащо

чувството за вина,

чуждо и неприличащо,

че аз съм сторил злина.

Колко са тъмни и скитащи

чувствата за времена,

долитащи и прелитащи,

изтичат като вода.

Колко са дръзки и скачащи

мислите на вечерта,

неприлично закачащи

роклите на нощта.

Колко стихийно подтискам

желанието да изкрещя,

неистово те желая и искам

да те докосна с уста.

И във мига на целувката –

вина, времена

ще изоставят преструвките

поне до сутринта.

 botyo