Вечност с Гуиневир
465
0
0
Вечност с Гуиневир
Колко е тъжно и тичащо
чувството за вина,
чуждо и неприличащо,
че аз съм сторил злина.
Колко са тъмни и скитащи
чувствата за времена,
долитащи и прелитащи,
изтичат като вода.
Колко са дръзки и скачащи
мислите на вечерта,
неприлично закачащи
роклите на нощта.
Колко стихийно подтискам
желанието да изкрещя,
неистово те желая и искам
да те докосна с уста.
И във мига на целувката –
вина, времена
ще изоставят преструвките
поне до сутринта.
botyo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
