21 дек. 2014 г., 11:35

Вечното слово

525 0 0

                                                      В Е Ч Н О Т О   С Л О В О

 

 

                                                 Ти своя благослов над мен изрече.

                                                 С любов разтвори и небесни двери

                                                 и ето ме – до Тебе аз съм вече.

                                                 Как въздухът над мене затрепери!

 

                                                 И стана чудо  - плисна ме вълна

                                                 и с ласкав  полъх Ти ми зашептя:

                                                 „ На теб дарих духовната мана.

                                                 За теб е хляб. Храна за теб е  тя.

 

                                                Недей да страдаш – радостта е тук.

                                                С ръце заплескай , весело запей!

                                                Аз тебе съм избрал, не някой друг.

                                                Със Словото ми винаги живей!

 

                                                Дар за теб е то от небесата.

                                                Света объркан идва да спаси.

                                                Съхрани го в себе си в душата!

                                                Във себе си го винаги пази!

 

                                               И ще се докосва То неспирно

                                               И ден и нощ ще търси грешници,

                                               Че Словото е вечно и всемирно –

                                               Ще ги превръща всички във светци.

 

                                              Да бъде пълна твоята трапеза

                                              със земната и вечната храна!

                                              Ти с песента си любовта извеза,

                                              която се превръща в светлина”! 

                                   

 

                                                                         

                                                                                                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...