Dec 21, 2014, 11:35 AM

Вечното слово

  Poetry » Other
523 0 0

                                                      В Е Ч Н О Т О   С Л О В О

 

 

                                                 Ти своя благослов над мен изрече.

                                                 С любов разтвори и небесни двери

                                                 и ето ме – до Тебе аз съм вече.

                                                 Как въздухът над мене затрепери!

 

                                                 И стана чудо  - плисна ме вълна

                                                 и с ласкав  полъх Ти ми зашептя:

                                                 „ На теб дарих духовната мана.

                                                 За теб е хляб. Храна за теб е  тя.

 

                                                Недей да страдаш – радостта е тук.

                                                С ръце заплескай , весело запей!

                                                Аз тебе съм избрал, не някой друг.

                                                Със Словото ми винаги живей!

 

                                                Дар за теб е то от небесата.

                                                Света объркан идва да спаси.

                                                Съхрани го в себе си в душата!

                                                Във себе си го винаги пази!

 

                                               И ще се докосва То неспирно

                                               И ден и нощ ще търси грешници,

                                               Че Словото е вечно и всемирно –

                                               Ще ги превръща всички във светци.

 

                                              Да бъде пълна твоята трапеза

                                              със земната и вечната храна!

                                              Ти с песента си любовта извеза,

                                              която се превръща в светлина”! 

                                   

 

                                                                         

                                                                                                    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...