В Е Ч Н О Т О   С Л О В О

                                                 Ти своя благослов над мен изрече.

                                                 С любов разтвори и небесни двери

                                                 и ето ме – до Тебе аз съм вече.

                                                 Как въздухът над мене затрепери!

                                                 И стана чудо  - плисна ме вълна

                                                 и с ласкав  полъх Ти ми зашептя:

                                                 „ На теб дарих духовната мана.

                                                 За теб е хляб. Храна за теб е  тя.

                                                Недей да страдаш – радостта е тук.

                                                С ръце заплескай , весело запей!

                                                Аз тебе съм избрал, не някой друг.

                                                Със Словото ми винаги живей!

                                                Дар за теб е то от небесата.

                                                Света объркан идва да спаси.

                                                Съхрани го в себе си в душата!

                                                Във себе си го винаги пази!

                                               И ще се докосва То неспирно

                                               И ден и нощ ще търси грешници,

                                               Че Словото е вечно и всемирно –

                                               Ще ги превръща всички във светци.

                                              Да бъде пълна твоята трапеза

                                              със земната и вечната храна!

                                              Ти с песента си любовта извеза,

                                              която се превръща в светлина”!