11 окт. 2022 г., 23:31  

В една далечна нощ

704 0 0

В една  далечна нощ

 

/Свидна/

 

Не виждам вече звездните потоци,

очите ти да къпят в полунощ

и няма ги онези странни звуци,

разтърсващи ни с дивната си мощ.

 

Къде отиде тихата забрава,

заспала от прегръдки уморена,

в очакване на звездната забава,

по лунната пътека във морето.

 

Защо луната крие си лицето

и тъмното прегръща ме без глас?

В онази нощ открадна ми сърцето

и няма вече връщане назад!

 

Къде е тази нощ така далечна,

в която ме помилва любовта?

Моля се на Бог, дано е вечна,

връзката ми с твоята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...