11 окт. 2022 г., 23:31  

В една далечна нощ

708 0 0

В една  далечна нощ

 

/Свидна/

 

Не виждам вече звездните потоци,

очите ти да къпят в полунощ

и няма ги онези странни звуци,

разтърсващи ни с дивната си мощ.

 

Къде отиде тихата забрава,

заспала от прегръдки уморена,

в очакване на звездната забава,

по лунната пътека във морето.

 

Защо луната крие си лицето

и тъмното прегръща ме без глас?

В онази нощ открадна ми сърцето

и няма вече връщане назад!

 

Къде е тази нощ така далечна,

в която ме помилва любовта?

Моля се на Бог, дано е вечна,

връзката ми с твоята душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...